Рисувам те

Рисувах на скалите образа ти свят,

обгърната от мъка в този тъжен мрак,

жадувах за усмивка, макар и най-невинната,

да те видя искам, но разбирам, че съм най-наивната.

Лицето ти красиво нарисувала бях аз,

очите ти сияеха като сняг в студения мраз,

ръцете ти нежни стояха, обгърнали нощта,

косите ти се вееха, гонени от вятъра.

Сълзи пророних пред тази картина

нежна, красива и неустоима.

Усетих отново топлината на погледа нежен,

дори и само на лист хартия, той не беше небрежен.

Исках да възвърна незабравимите мигове,

останали като спомен нашите ликове.

Щастливи бяхме ние, беше така,

щастливи бяхме, ала не и сега.