21.09.2009 г., 0:48

Рисувам топлина...

927 0 15

                               ... ebru...                                                                                                       

 

мечта ли е

отправеният взор

към небесата

когато в локвите

оглежда се

денят...

когато пада

лятото

с листата

и есенно мълчи на кръстопът...

  

когато закопчана е

по дрехите ми

съвест

 

и в дрипи

влачи себе си

тъга...

 

ограбила

последната

надежда

 

че някога ще полетя...

 

 ...

 

нощем винаги рисувам

сила...

 

а в утрото рисувам

синева...

 

в очите ти рисувам ...

и в ръцете ти...

 

една безкрайна топлина...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво!!!
  • Тук си изключителна!!!
    БРАВО!!!
  • Петя!
    Никога не може да се нарисува ебру по един и същи начин два пъти, всяка шарка и преплитане на цветове е уникално съчетание и не би могло да се дублира... в този смисъл за мен това изкуство всъщност (освен нещата, които олицетворява ) до голяма степен се доближава до живота... до идеята, че всички ние сме неповторими и градим по неповторим начин живота си... а когато е и красиво, значи успяваме да заразим и други около нас да го направят по този начин!
    Благодаря Ви!
  • Прекрасно!
    ( клипът страхотно ме впечатли и надали би открила по-подходящ фон за този стих!)

    Поздрави, Бети!
  • Хареса ми!
    Емилия

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...