мечта ли е
отправеният взор
към небесата
когато в локвите
оглежда се
денят...
когато пада
лятото
с листата
и есенно мълчи на кръстопът...
когато закопчана е
по дрехите ми
съвест
и в дрипи
влачи себе си
тъга...
ограбила
последната
надежда
че някога ще полетя...
...
нощем винаги рисувам
сила...
а в утрото рисувам
синева...
в очите ти рисувам ...
и в ръцете ти...
една безкрайна топлина...
© Бехрин Всички права запазени