21.09.2009 г., 0:48 ч.

Рисувам топлина... 

  Поезия
756 0 15

                               ... ebru...                                                                                                       

 

мечта ли е

отправеният взор

към небесата

когато в локвите

оглежда се

денят...

когато пада

лятото

с листата

и есенно мълчи на кръстопът...

  

когато закопчана е

по дрехите ми

съвест

 

и в дрипи

влачи себе си

тъга...

 

ограбила

последната

надежда

 

че някога ще полетя...

 

 ...

 

нощем винаги рисувам

сила...

 

а в утрото рисувам

синева...

 

в очите ти рисувам ...

и в ръцете ти...

 

една безкрайна топлина...

 

 

 

© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво!!!
  • Тук си изключителна!!!
    БРАВО!!!
  • Петя!
    Никога не може да се нарисува ебру по един и същи начин два пъти, всяка шарка и преплитане на цветове е уникално съчетание и не би могло да се дублира... в този смисъл за мен това изкуство всъщност (освен нещата, които олицетворява ) до голяма степен се доближава до живота... до идеята, че всички ние сме неповторими и градим по неповторим начин живота си... а когато е и красиво, значи успяваме да заразим и други около нас да го направят по този начин!
    Благодаря Ви!
  • Прекрасно!
    ( клипът страхотно ме впечатли и надали би открила по-подходящ фон за този стих!)

    Поздрави, Бети!
  • Хареса ми!
    Емилия
  • красива картина от думи
  • Разкошно!!!
  • Тъжно и хубаво стихче!
  • Красиво рисуваш и пееш!Харесвам стиховете ти.
  • Приятно и топло! Въздейства!
  • Обичам да те чета...
    Поздрави и за този хубав стих!!!
  • Благодаря Ви!
    Шапчице, аз я употребявам, така като гледам и ти я употребяваш!
    Значи не е чак толкова страшно положението...
  • ...когато закопчана е по дрехите ми съвест...
    Ярка образност, интересна мисъл...Много ми хареса!
  • Красиво рисуваш!
  • една безкрайна топлина...
Предложения
: ??:??