21 sept 2009, 0:48

Рисувам топлина...

  Poesía
926 0 15

                               ... ebru...                                                                                                       

 

мечта ли е

отправеният взор

към небесата

когато в локвите

оглежда се

денят...

когато пада

лятото

с листата

и есенно мълчи на кръстопът...

  

когато закопчана е

по дрехите ми

съвест

 

и в дрипи

влачи себе си

тъга...

 

ограбила

последната

надежда

 

че някога ще полетя...

 

 ...

 

нощем винаги рисувам

сила...

 

а в утрото рисувам

синева...

 

в очите ти рисувам ...

и в ръцете ти...

 

една безкрайна топлина...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво!!!
  • Тук си изключителна!!!
    БРАВО!!!
  • Петя!
    Никога не може да се нарисува ебру по един и същи начин два пъти, всяка шарка и преплитане на цветове е уникално съчетание и не би могло да се дублира... в този смисъл за мен това изкуство всъщност (освен нещата, които олицетворява ) до голяма степен се доближава до живота... до идеята, че всички ние сме неповторими и градим по неповторим начин живота си... а когато е и красиво, значи успяваме да заразим и други около нас да го направят по този начин!
    Благодаря Ви!
  • Прекрасно!
    ( клипът страхотно ме впечатли и надали би открила по-подходящ фон за този стих!)

    Поздрави, Бети!
  • Хареса ми!
    Емилия

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...