21 сент. 2009 г., 00:48

Рисувам топлина...

925 0 15

                               ... ebru...                                                                                                       

 

мечта ли е

отправеният взор

към небесата

когато в локвите

оглежда се

денят...

когато пада

лятото

с листата

и есенно мълчи на кръстопът...

  

когато закопчана е

по дрехите ми

съвест

 

и в дрипи

влачи себе си

тъга...

 

ограбила

последната

надежда

 

че някога ще полетя...

 

 ...

 

нощем винаги рисувам

сила...

 

а в утрото рисувам

синева...

 

в очите ти рисувам ...

и в ръцете ти...

 

една безкрайна топлина...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво!!!
  • Тук си изключителна!!!
    БРАВО!!!
  • Петя!
    Никога не може да се нарисува ебру по един и същи начин два пъти, всяка шарка и преплитане на цветове е уникално съчетание и не би могло да се дублира... в този смисъл за мен това изкуство всъщност (освен нещата, които олицетворява ) до голяма степен се доближава до живота... до идеята, че всички ние сме неповторими и градим по неповторим начин живота си... а когато е и красиво, значи успяваме да заразим и други около нас да го направят по този начин!
    Благодаря Ви!
  • Прекрасно!
    ( клипът страхотно ме впечатли и надали би открила по-подходящ фон за този стих!)

    Поздрави, Бети!
  • Хареса ми!
    Емилия

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...