23.02.2011 г., 9:05

Рисувана тъга

Поезия

726 0 6

РИСУВАНА ТЪГА

Помоли ме да те нарисувам.
Не мога.
Трудно е.
Разбираш ли?
Какви са краските на самотата?
Захвърлих тъмните бои.
А само с тях рисувах аз тъгата.
А другото, което никой не видя
в теб, в душата ти ранена?
Видях го аз...
И ме боли!
Защото болката във мен отекна.
Поиска да те нарисувам...
Как?
Кажи ми колко четки ще ми трябват?
Не да рисувам,
а да бърша прах,
натрупан в теб,
натрупан в твоя грях...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ена (Елена Гоцева)

Оооо!!!
...
!!!

2015-01-26T16:43:27+02:00
renika67 (Ирена Георгиева)

Хм ...а пазиш ли отговора? с твое позволение така ще започва 2-та ми книга и заглавието е същото...

2011-04-16T18:45:47+03:00
rumiana (Румяна )

Много силно и въздействащо!Много ми хареса!Поздрав!

2011-02-23T18:52:56+02:00
Tomad (Тома Кашмирски)

Мм, не е лошо, ма може да е по-добре.

П.П. Защото болката отекна в мене. -> значително по-добре седи.

2011-02-23T18:30:39+02:00
rosilita (Роси Лита)

Красиво пишеш! Поздрав !

2011-02-23T14:08:40+02:00