6.05.2024 г., 15:19 ч.

Рисуване на смислите 

  Поезия
122 2 3

РИСУВАНЕ НА СМИСЛИТЕ

 

... изпращам си безсмисления ден

и се надявам утре да е смислен,

и – моля те? – мисли си и за мен,

тъй както аз за Теб, Иисусе Христе? –

 

бъди все тъй добър и справедлив,

въздай и мен наравно със бедняка,

и стихчето, що писах ти с курсив,

стори така, че да Ти свети в мрака,

 

пет хляба призори да опека

и в залива да хвана два сафрида? –

света да милна с Твоята ръка,

ако решиш след миг да си отида,

 

дано преди пари да събера

за своя сетен полет из Всемира,

да дам на мама някоя пара –

да си ушие рокля от тревира,

 

и тати да почерпя със мерло,

пък и фъстъчки – с мама да си хрупат,

все ще ми купи нявга колело –

не бързам, тате, нека да е друг път! –

 

като си тръгна, с туй да съм благат,

че мислиш и за мен, Иисусе Христе?...

Да знам защо живях на този свят

прекрасен! – и, за ужас мой, единствен.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Душата ти е пълна с любов, която ни раздаваш! Благодаря!
  • През оптиката лична се възраждаш, с одухотвореност лична и неподражаем стил! Благодаря за всяка твоя строфа тъй омайна! Живей, твори, дарявай ни със стих!
  • Няма такава поезия!

    пет хляба призори да опека
    и в залива да хвана два сафрида? –
    света да милна с Твоята ръка,
    ако решиш след миг да си отида,
Предложения
: ??:??