Рисуване на смислите
РИСУВАНЕ НА СМИСЛИТЕ
... изпращам си безсмисления ден
и се надявам утре да е смислен,
и – моля те? – мисли си и за мен,
тъй както аз за Теб, Иисусе Христе? –
бъди все тъй добър и справедлив,
въздай и мен наравно със бедняка,
и стихчето, що писах ти с курсив,
стори така, че да Ти свети в мрака,
пет хляба призори да опека
и в залива да хвана два сафрида? –
света да милна с Твоята ръка,
ако решиш след миг да си отида,
дано преди пари да събера
за своя сетен полет из Всемира,
да дам на мама някоя пара –
да си ушие рокля от тревира,
и тати да почерпя със мерло,
пък и фъстъчки – с мама да си хрупат,
все ще ми купи нявга колело –
не бързам, тате, нека да е друг път! –
като си тръгна, с туй да съм благат,
че мислиш и за мен, Иисусе Христе?...
Да знам защо живях на този свят
прекрасен! – и, за ужас мой, единствен.
© Валери Станков All rights reserved.
