Рисуваш ме
в сънища нощни,
изящни...
извайва
лика ми красив
твоето
мъжко желание,
звездите в очите
събрала,
в ранна роса
къпано
лунно злато
в бедрата,
гърдите...
с пръсти,
от мъжка нежност
докоснати,
два хълма
бели
светят в небето
над тебе, мили...
рисуваш ме
с мисли топли
и кротки...
мрака
в бяло облякъл,
от мъжки устни
целуната,
в тишината
заплакала
разпиляна обич
в нежен акварел
утихва,
от влюбен вятър
помилвана,
през тебе
преминал...
изписваш ме...
твоята
мъжка любов
сътворява от мене
икона...
© Магдалена Костадинова Всички права запазени