Рисуваш ме...
Рисуваш ме
в сънища нощни,
изящни...
извайва
лика ми красив
твоето
мъжко желание,
звездите в очите
събрала,
в ранна роса
къпано
лунно злато
в бедрата,
гърдите...
с пръсти,
от мъжка нежност
докоснати,
два хълма
бели
светят в небето
над тебе, мили...
рисуваш ме
с мисли топли
и кротки...
мрака
в бяло облякъл,
от мъжки устни
целуната,
в тишината
заплакала
разпиляна обич
в нежен акварел
утихва,
от влюбен вятър
помилвана,
през тебе
преминал...
изписваш ме...
твоята
мъжка любов
сътворява от мене
икона...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
