Рисуваш ме
Рисуваш ме
Обичам те. Както никого, досега.
Ти ме рисуваш със краски.
Телата ни извиват се като дъга,
зажаднели за ласки.
Ръцете ни, от студ претръпнали,
се вплитат.
Погледите, със плам изтръпнали,
се преплитат.
Коленете, от грижи очукани,
се присвиват.
Устните, от жажда напукани,
се сливат.
Сърцата ни, самотни скитници,
във ритъм пеят.
Душите ни, бъдещи пътници,
благоговеят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
