Рисуваш ме
Обичам те. Както никого, досега.
Ти ме рисуваш със краски.
Телата ни извиват се като дъга,
зажаднели за ласки.
Ръцете ни, от студ претръпнали,
се вплитат.
Погледите, със плам изтръпнали,
се преплитат.
Коленете, от грижи очукани,
се присвиват.
Устните, от жажда напукани,
се сливат.
Сърцата ни, самотни скитници,
във ритъм пеят.
Душите ни, бъдещи пътници,
благоговеят.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
