severianin (Валентин Чернев)
417 677
8.08.2012 г., 16:14 ч.

Ритуални самоубийства 

  Поезия
601 0 7

РИТУАЛНИ САМОУБИЙСТВА

 

Отрова, изстрел, острие звънтящо

или пък примката на проста връв

и – край!

Животът гасне – свещ димяща,

от вените изтича топла кръв

и пътят свършва в сенките на здрача,

на вечността зад ледения ръб.

Останала сама, душата плаче,

и слиза тишина, и капе скръб...

 

Защо?

И винаги ли скръб е краят?

Когато вятърът гаси свещта,

защо скърбим за пламъка?

Не зная!

Разбирам само простите неща...

 

И на душата вените пулсират...

 

От всеки разрез в бялата й плът

изтича като гъста кръв, извира

росата на сърцата ни – стихът.

И всеки стих е ритуален удар

на мисълта – блестящ наточен меч.

Кърви душата – и се ражда чудо:

речта е кръв, кръвта – пресветла реч.

 

И всеки стих е тихо харакири –

пищи под меча остър жива плът,

кръвта избликва, словото извира

и е рождение – и смърт! – стихът.

Навярно точно затова остава

на вечността зад ледения ръб –

гореща кръв и вкаменена лава,

искрица радост и вселена скръб.

 

И всеки, взел перото, ще открие,

че стиска острие от светла стръв –

поредният щастлив самоубиец,

ранил душата си за капка кръв.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??