6.07.2007 г., 13:41

РИТЪМЪТ НА СЪРЦЕТО

1.6K 0 24
 

Като проза се лееше в дните ми.

Като увод започваше с: „Беше"...

Във преразказ към спомена връщаше

бучки захар... от тях ми горчеше.

Всяко чувство превърна в случайност,

всеки миг - в отброена секунда.

Исках болката в стих да опиша,

но писалката беше... безмълвна.

Все по-малко ще чувам „Обичам те"...

Все по-малко и теб ще изричам.

Но, повярвай, че чувствам сърцето си

как потупва: "Обичам, обичам..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...