Jul 6, 2007, 1:41 PM

РИТЪМЪТ НА СЪРЦЕТО

  Poetry
1.6K 0 24
 

Като проза се лееше в дните ми.

Като увод започваше с: „Беше"...

Във преразказ към спомена връщаше

бучки захар... от тях ми горчеше.

Всяко чувство превърна в случайност,

всеки миг - в отброена секунда.

Исках болката в стих да опиша,

но писалката беше... безмълвна.

Все по-малко ще чувам „Обичам те"...

Все по-малко и теб ще изричам.

Но, повярвай, че чувствам сърцето си

как потупва: "Обичам, обичам..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...