Като проза се лееше в дните ми.
Като увод започваше с: „Беше"...
Във преразказ към спомена връщаше
бучки захар... от тях ми горчеше.
Всяко чувство превърна в случайност,
всеки миг - в отброена секунда.
Исках болката в стих да опиша,
но писалката беше... безмълвна.
Все по-малко ще чувам „Обичам те"...
Все по-малко и теб ще изричам.
Но, повярвай, че чувствам сърцето си
как потупва: "Обичам, обичам..."