Риза от коприва
На изоставена крайпътна спирка
на малка гара, сгушена в тревата -
експресен влак с една прощална свирка
във лятна нощ разплака тишината,
Където и да идеш - запомни ме
с това, че ненадейно си отивам.
Но съм магьосница. В гора без име
ще ти ушия риза от коприва.
Където и да идеш под небето -
щом облечеш копривената риза -
ще те убождам. Като трън в сърцето.
И ще се връщаш. За да си на близо.
Където и да идеш - път безлюден
със нощни ветрове ще те привлича.
Ще дойдеш пак. Защото ще си влюбен.
Ще дойдеш пак. Защото те обичам.
Където и да идеш - всяка есен
ти ще обличаш риза от коприва.
Аз ще те чакам, без да знам къде си.
Ти ще се връщаш. За да съм щастлива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гълъбина Митева Всички права запазени
