На изоставена крайпътна спирка
на малка гара, сгушена в тревата -
експресен влак с една прощална свирка
във лятна нощ разплака тишината,
Където и да идеш - запомни ме
с това, че ненадейно си отивам.
Но съм магьосница. В гора без име
ще ти ушия риза от коприва.
Където и да идеш под небето -
щом облечеш копривената риза -
ще те убождам. Като трън в сърцето.
И ще се връщаш. За да си на близо. ...