Роб
Защо робуваш на този господар,
отнел мечтите ти, душата ти, ти си на другия тротоар.
Аз те виждам от далече,
не спря ли да плачеш вече?
Тръгна да пресичаш, да стигнеш до мен,
но върна се... Все още си пленен...
Седиш отново там сам
и търсиш очите ми, чувстваш се преебан...
Помощта си ти отдадох,
доверието продадох...
Но ти прие това,
че в живота е по лесно с онова!
Отдавна нарисувана е твоята съдба...
Да гниеш, да се мъчиш, да страдаш сам на света!
Вече не желая да ти подам ръка...
отнел мечтите ти, душата ти, ти си на другия тротоар.
Аз те виждам от далече,
не спря ли да плачеш вече?
Тръгна да пресичаш, да стигнеш до мен,
но върна се... Все още си пленен...
Седиш отново там сам
и търсиш очите ми, чувстваш се преебан...
Помощта си ти отдадох,
доверието продадох...
Но ти прие това,
че в живота е по лесно с онова!
Отдавна нарисувана е твоята съдба...
Да гниеш, да се мъчиш, да страдаш сам на света!
Вече не желая да ти подам ръка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлозар Андреев Всички права запазени
+6+ 