Къдрав като захарен памук,
розов изгрев бяга по небето.
Гларус ранен, повика му чул,
вае от коприна силуети.
Заливът, притихнал, ме следи.
С устни красотата му изпивам.
Сливам се със сините води.
В мен се ражда морска самодива.
Плувам из потайни дълбини,
а духът ми рее се в безкрая.
Стъпвам върху пясъка ревнив,
по гърба му кръгове чертая. ...