Роден дом
Къдрав като захарен памук,
розов изгрев бяга по небето.
Гларус ранен, повика му чул,
вае от коприна силуети.
Заливът, притихнал, ме следи.
С устни красотата му изпивам.
Сливам се със сините води.
В мен се ражда морска самодива.
Плувам из потайни дълбини,
а духът ми рее се в безкрая.
Стъпвам върху пясъка ревнив,
по гърба му кръгове чертая.
Плажът ме изпраща с мак червен,
мирис на трева и на зелено.
Закачливо-нежни ветрове
тичат с разсъблечени премени.
Бих живяла само за това –
слънцето, вълните и небето.
Роден дом, пред теб клоня глава!
с чудеса тъгата ми помете.
Тръгвам по алеята с мечта
хванала ръката ми гореща.
Всичко има смисъл, щом летя,
жива съм и дишам, и усещам.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
