jollyroger (Коста Качев)
1543 16
21.12.2014 г., 17:33 ч.

Роден край 

  Поезия » Друга
672 0 4

Роден край

 

В часа на нощната мъгла

и на безумните копнежи

една звезда не би могла

днес моят път да отбележи,

 

че в диря от Живот нелек

аз разпилях любов и песни

и търсех за душата лек

във висините поднебесни...

 

Но тоя път бе набразден

и с коловози там изринати,

а с календара всеки ден

опитвах да броя годините...

 

На всяка логика на пук

заслушан в звездните поеми,

обратно да се върне тук

днес искам миналото време...

 

И с жадните, добри очи

тук пак момчето босоного

с наивност в детските мечти

да дойде, закъсняло много...

 

В годините залутан път

мой Роден край, при теб ще свърши-

стихии щом ме пощадят

и буря зла до днес не скърши...

 

А ти пък блудния си син

в часа на сбъдната молитва,

преди да промълвиш: Амин!...-

къде е бил поне попитай...

 

Къде страстта е разпилял,

къде е любил, недолюбил

и как до днес е оцелял

без Вярата да е погубил?..

 

И как със старите мечти

страстта му там се е разпалвала...

(А лесно е било нали

съюз да сключи и със Дявола?...)

 

Ще се завърна някой ден

мой Роден край, ала за малко,

че с нова сила ускорен

по принципите на махалото

 

отново ще замина знам-

тъй както за да се завърне

махалото след ход насам

посоката си ще обърне...

 

...А в случай, че се преродя:

в човек, или пък в твар без слово,

пак тук, на твоята земя,

мой Роден край да е отново!..

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??