Роден край
Роден край
В часа на нощната мъгла
и на безумните копнежи
една звезда не би могла
днес моят път да отбележи,
че в диря от Живот нелек
аз разпилях любов и песни
и търсех за душата лек
във висините поднебесни...
Но тоя път бе набразден
и с коловози там изринати,
а с календара всеки ден
опитвах да броя годините...
На всяка логика на пук
заслушан в звездните поеми,
обратно да се върне тук
днес искам миналото време...
И с жадните, добри очи
тук пак момчето босоного
с наивност в детските мечти
да дойде, закъсняло много...
В годините залутан път
мой Роден край, при теб ще свърши-
стихии щом ме пощадят
и буря зла до днес не скърши...
А ти пък блудния си син
в часа на сбъдната молитва,
преди да промълвиш: Амин!...-
къде е бил поне попитай...
Къде страстта е разпилял,
къде е любил, недолюбил
и как до днес е оцелял
без Вярата да е погубил?..
И как със старите мечти
страстта му там се е разпалвала...
(А лесно е било нали
съюз да сключи и със Дявола?...)
Ще се завърна някой ден
мой Роден край, ала за малко,
че с нова сила ускорен
по принципите на махалото
отново ще замина знам-
тъй както за да се завърне
махалото след ход насам
посоката си ще обърне...
...А в случай, че се преродя:
в човек, или пък в твар без слово,
пак тук, на твоята земя,
мой Роден край да е отново!..
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
