Родена от бурята
От бурята родена съм, ми каза върбата,
от вятъра донесъл семена,
от любовта вдъхновявала вечно реката,
да ме полива от утрото, до вечерта.
Сега израснала с короната високо,
от листата оплитам слънчеви гнезда,
на ята прииждат от всички посоки
щастливо влюбени човешки същества.
С клоните поглеждам във очите
и виждам как изгаря ги страстта,
край мене пламва влюбено огнище
с най-мощното гориво във света.
Ехти просторът, побесняват небесата,
флуиди любовни обсебват нощта,
в земята със трепет отронвам семената,
от бурята отново - ще се преродя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
!
