РОДЕНА СЪМ ДА ОБИЧАМ
Родена съм да обичам
простички думи и неща.
Да тичам, да пътувам,
да бъда с всичките добра!
Слънце пекне, дъжд вали,
има вятър, има и мъгли.
Но мисълта ми непокорна
като сянка след мен върви.
Хора, чуйте, ще бъда пак щастлива
и бисерни слова отново ще редя!
И не затова, че много не говоря,
а затова, че една дъга на дланта ми пак играе.
Подпряла се над мен, като завеса,
пази ме от зной и пек.
Без тази простичка надежда
мисля си какъв ще ми е този живот?
И в часа на обида и покой
понякога и с малка радост,
той, животът ми, е толкоз мой,
протягам към него топлата си шепа.
© Мария Всички права запазени