28.02.2012 г., 14:29

Родена съм да обичам

569 0 0

                             РОДЕНА СЪМ ДА ОБИЧАМ

 

Родена съм да обичам

простички думи и неща.

Да тичам, да пътувам,

да бъда с всичките добра!

 

Слънце пекне, дъжд вали,

има вятър, има и мъгли.

Но мисълта ми непокорна

като сянка след мен върви.

 

Хора, чуйте, ще бъда пак щастлива

и бисерни слова отново ще редя!

И не затова, че много не говоря,

а затова, че една дъга на дланта ми пак играе.

 

Подпряла се над мен, като завеса,

пази ме от зной и пек.

Без тази простичка надежда

мисля си какъв ще ми е този живот?

 

И в часа на обида и покой

понякога и с малка радост,

той, животът ми, е толкоз мой,

протягам към него топлата си шепа.

 

 

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...