РОДЕНА СЪМ ДА ОБИЧАМ

Родена съм да обичам

простички думи и неща.

Да тичам, да пътувам,

да бъда с всичките добра!

Слънце пекне, дъжд вали,

има вятър, има и мъгли.

Но мисълта ми непокорна

като сянка след мен върви.

Хора, чуйте, ще бъда пак щастлива

и бисерни слова отново ще редя!

И не затова, че много не говоря,

а затова, че една дъга на дланта ми пак играе.

Подпряла се над мен, като завеса,

пази ме от зной и пек.

Без тази простичка надежда

мисля си какъв ще ми е този живот?

И в часа на обида и покой

понякога и с малка радост,

той, животът ми, е толкоз мой,

протягам към него топлата си шепа.