Родѐн

Родѐн съм, за да пазя, 

не, за да руша.

Не съм родѐн да мразя,

а за да утеша.

Родѐн съм, за да давам,

малкото дори.

Не, за да предавам 

хората добри.

Родѐн съм, за да имам

всичко по земята.

Не съм родѐн да взимам

на другите мечтата.

Родѐн съм, за да уча,

не да вегетирам

и наготово да получа

това, което не разбирам.

Разбирам го сега, обаче,

а отдавна се родих,

и стигнал вече надалече,

наново всичко подредих.

Разбрах, че сме съвършени, 

по пътя го забравяме.

Дори в посоките сгрешени,

нещо хубаво оставяме...