7.02.2010 г., 22:01 ч.

Родих се! 

  Поезия » Бели стихове
565 0 4

Родих се!

Едновременно и бях умряла...

Събрах парченцата от бялата си роза

и се изсипах във горчилката Живот...

Преброих дузината самотни капки,

одрали пътя с давещия се погром на егото

и се запитах дали си е струвало...

Вперих поглед в изподраната си рокля

и убих пироните, разкъсващи сърцето ми...

Часовете от часовника ми се догониха

и после заиграха жадно молещи се за внимание,

а косите ми нашепваха съдбовни песни с вятъра,

копнежи отмалели се събраха във вихрушка със умората

и се целунаха, проронвайки съдби във нищото...

Очите ми оплакаха потънали във борчове желания

и после пак се скриха във хралупата на страховете си…

Ръцете ми - надвиснали над тебе крепости,

отправиха по детски жален поглед и попиха господаря си…

Кристалчетата в пъстрия ти свят се смесиха със зимата…

И после нежна роза във червен воал покри душата ми…

Родих се!

Този път бе истински!!!

© Симона Гълъбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??