Родих се!
Родих се!
Едновременно и бях умряла...
Събрах парченцата от бялата си роза
и се изсипах във горчилката Живот...
Преброих дузината самотни капки,
одрали пътя с давещия се погром на егото
и се запитах дали си е струвало...
Вперих поглед в изподраната си рокля
и убих пироните, разкъсващи сърцето ми...
Часовете от часовника ми се догониха
и после заиграха жадно молещи се за внимание,
а косите ми нашепваха съдбовни песни с вятъра,
копнежи отмалели се събраха във вихрушка със умората
и се целунаха, проронвайки съдби във нищото...
Очите ми оплакаха потънали във борчове желания
и после пак се скриха във хралупата на страховете си…
Ръцете ми - надвиснали над тебе крепости,
отправиха по детски жален поглед и попиха господаря си…
Кристалчетата в пъстрия ти свят се смесиха със зимата…
И после нежна роза във червен воал покри душата ми…
Родих се!
Този път бе истински!!!
© Симона Гълъбова All rights reserved.
Радвам се на прекрасните поетични образи, които си създала! Бъди честита!
