20.12.2004 г., 19:15

Родих се на четвърти етаж

1.1K 0 3

Родих се на четвърти етаж

Помня, родих се сред хлор
на четвърти етаж,
в сива сграда.
Ние - новите по етажи се раждахме,
по етажи израстнахме,
сред етажни животи.
Някои от нас някак свикнаха
със етажния светофарен свят.
Други просто не издържаха -
хвърлиха се от своя етаж.
Помня, не израснах на двор.
Играхме сред сиви блокове.
Смяхме се,задушени от хлор.
Израснахме сиви хора.
Някои от нас някак свикнаха
със етажния светофарен свят.
Други? Зная,няма да издържат -
ще се хвърлят от своя етаж!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Както винаги много добре...Продължавай да ни радваш!
  • Чаках те на РД на хулите момче(но не дойде...жалко. Стиха ти е истински както всеки твой стих. Толкова млад си, а толкова всеобхватен. Реалистичен.Дано не сме толкоз сиви- онези отраслите там сред сивите блокове всъщност отраснах в града стара къща и двор на пазара където е пълно с хора и мръсен въздух. Все мечтаех да имам къща в провинцията...Да бъда като всички други деца да имам село, двор, градина с цветя...Нямах. Тогава си създадох мой свят. И после там сред сивите стени не ми се искаше да скачам от етажа си и ми е по лесно. Хубав ти е стиха.
  • Много хубаво! Истинско. Поздравления с усмивка и 6 !

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...