20 дек. 2004 г., 19:15

Родих се на четвърти етаж

1.1K 0 3

Родих се на четвърти етаж

Помня, родих се сред хлор
на четвърти етаж,
в сива сграда.
Ние - новите по етажи се раждахме,
по етажи израстнахме,
сред етажни животи.
Някои от нас някак свикнаха
със етажния светофарен свят.
Други просто не издържаха -
хвърлиха се от своя етаж.
Помня, не израснах на двор.
Играхме сред сиви блокове.
Смяхме се,задушени от хлор.
Израснахме сиви хора.
Някои от нас някак свикнаха
със етажния светофарен свят.
Други? Зная,няма да издържат -
ще се хвърлят от своя етаж!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Както винаги много добре...Продължавай да ни радваш!
  • Чаках те на РД на хулите момче(но не дойде...жалко. Стиха ти е истински както всеки твой стих. Толкова млад си, а толкова всеобхватен. Реалистичен.Дано не сме толкоз сиви- онези отраслите там сред сивите блокове всъщност отраснах в града стара къща и двор на пазара където е пълно с хора и мръсен въздух. Все мечтаех да имам къща в провинцията...Да бъда като всички други деца да имам село, двор, градина с цветя...Нямах. Тогава си създадох мой свят. И после там сред сивите стени не ми се искаше да скачам от етажа си и ми е по лесно. Хубав ти е стиха.
  • Много хубаво! Истинско. Поздравления с усмивка и 6 !

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...