20 дек. 2004 г., 19:15

Родих се на четвърти етаж

1.1K 0 3

Родих се на четвърти етаж

Помня, родих се сред хлор
на четвърти етаж,
в сива сграда.
Ние - новите по етажи се раждахме,
по етажи израстнахме,
сред етажни животи.
Някои от нас някак свикнаха
със етажния светофарен свят.
Други просто не издържаха -
хвърлиха се от своя етаж.
Помня, не израснах на двор.
Играхме сред сиви блокове.
Смяхме се,задушени от хлор.
Израснахме сиви хора.
Някои от нас някак свикнаха
със етажния светофарен свят.
Други? Зная,няма да издържат -
ще се хвърлят от своя етаж!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Както винаги много добре...Продължавай да ни радваш!
  • Чаках те на РД на хулите момче(но не дойде...жалко. Стиха ти е истински както всеки твой стих. Толкова млад си, а толкова всеобхватен. Реалистичен.Дано не сме толкоз сиви- онези отраслите там сред сивите блокове всъщност отраснах в града стара къща и двор на пазара където е пълно с хора и мръсен въздух. Все мечтаех да имам къща в провинцията...Да бъда като всички други деца да имам село, двор, градина с цветя...Нямах. Тогава си създадох мой свят. И после там сред сивите стени не ми се искаше да скачам от етажа си и ми е по лесно. Хубав ти е стиха.
  • Много хубаво! Истинско. Поздравления с усмивка и 6 !

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...