Dec 20, 2004, 7:15 PM

Родих се на четвърти етаж

Poetry

1.1K 0 3

Родих се на четвърти етаж

Помня, родих се сред хлор
на четвърти етаж,
в сива сграда.
Ние - новите по етажи се раждахме,
по етажи израстнахме,
сред етажни животи.
Някои от нас някак свикнаха
със етажния светофарен свят.
Други просто не издържаха -
хвърлиха се от своя етаж.
Помня, не израснах на двор.
Играхме сред сиви блокове.
Смяхме се,задушени от хлор.
Израснахме сиви хора.
Някои от нас някак свикнаха
със етажния светофарен свят.
Други? Зная,няма да издържат -
ще се хвърлят от своя етаж!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

AmazonkA (Марина Петрова)

Както винаги много добре...Продължавай да ни радваш!

2004-12-21T09:34:36+02:00
dara33 (Лили Спасова)

Чаках те на РД на хулите момче(но не дойде...жалко. Стиха ти е истински както всеки твой стих. Толкова млад си, а толкова всеобхватен. Реалистичен.Дано не сме толкоз сиви- онези отраслите там сред сивите блокове всъщност отраснах в града стара къща и двор на пазара където е пълно с хора и мръсен въздух. Все мечтаех да имам къща в провинцията...Да бъда като всички други деца да имам село, двор, градина с цветя...Нямах. Тогава си създадох мой свят. И после там сред сивите стени не ми се искаше да скачам от етажа си и ми е по лесно. Хубав ти е стиха.

2004-12-20T23:18:59+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Много хубаво! Истинско. Поздравления с усмивка и 6 !

2004-12-20T22:45:04+02:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0