Родиха ме, за да обичам
Родиха ме, за да обичам
Родиха ме, за да обичам,
но страдание в мен засяха,
че мечтите към живота
с вечна мъка ме обляха.
Между две тревоги
безпомощно стене душата -
като прогонена птичка
от чара красив на гората!
Къде е вярата днешна?
Где е човешката доброта?
Черна е земята ни грешна,
чернота пося дори и в кръвта!
О, идоли черни
на живота сме ний -
души неверни
и с право тоз сега ни бий!
Но, ако с вяра поемем
на новия живот прекрасния път...
ах, колко нещастия и мъки,
безсилни ще ни се покорят!
И как ще бъдем щастливи,
но трудно се постига това...
Защото делата велики
се вършат ръка за ръка.
Подайте си всички ръцете,
стиснете ги здраво сега -
неверието, завистта смажете с нозете,
наложете нов закон пред света!
Очистете туй слънце,
че дотегна му да свети така
и ще грейне с нов блясък лицето,
с нов блясък от чистота!
Към щастието не зная аз
нишката дали е невидима,
но моят мироглед -
бъдеще ще има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитьр Димитров Всички права запазени
