Mar 24, 2009, 4:06 PM

Родиха ме, за да обичам 

  Poetry
1037 0 2

Родиха ме, за да обичам

Родиха ме, за да обичам,
но страдание в мен засяха,
че мечтите към живота
с вечна мъка ме обляха.

Между две тревоги
безпомощно стене душата -
като прогонена птичка
от чара красив на гората!

Къде е вярата днешна?
Где е човешката доброта?
Черна е земята ни грешна,
чернота пося дори и в кръвта!

О, идоли черни
на живота сме ний -
души неверни
и с право тоз сега ни бий!

Но, ако с вяра поемем
на новия живот прекрасния път...
ах, колко нещастия и мъки,
безсилни ще ни се покорят!

И как ще бъдем щастливи,
но трудно се постига това...
Защото делата велики
се вършат ръка за ръка.

Подайте си всички ръцете,
стиснете ги здраво сега -
неверието, завистта смажете с нозете,
наложете нов закон пред света!

Очистете туй слънце,
че дотегна му да свети така
и ще грейне с нов блясък лицето,
с нов блясък от чистота!

Към щастието не зная аз
нишката дали е невидима,
но моят мироглед -
бъдеще ще има!

© Димитьр Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • души неверни
    и с право тоз сега ни бий!

    И как ще бъдем щастливи,
    но трудно се постига това...
    Защото делата велики
    се вършат ръка за ръка.

    впечатли ме и ми хареса много, макар че написаното ще си остане само поезия

  • Велико послание,мъдри думи,но за съжаление много трудно би могло да се постигне нещо подобно..За днешните,за нашите закоравели и от омраза обвити души подобен призив остава без отзвук..."като глас в пустиня."
Random works
: ??:??