25.05.2017 г., 15:41  

Родина

989 10 22

Има път по който ще тръгна,

много дълго сама ще вървя,

но когато неволно замръкна,

аз при теб за отмора ще спра!

 

Има дни в които ще плача,

но сълзите ще скрия в дъжда!

Като скитник, изгубил се в здрача -

пак при теб за утеха ще спра!

 

Ще мълча, за да чуя шума

от прииждащи морски вълни,

покорили внезапно брега,

както ти моят ум заплени!

 

Знам! Ще тръгна от тази земя

някой ден, като мъничка птица,

но преди да размахам крила

ще разкажа, че теб съм обичала!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...