25 мая 2017 г., 15:41  

Родина

991 10 22

Има път по който ще тръгна,

много дълго сама ще вървя,

но когато неволно замръкна,

аз при теб за отмора ще спра!

 

Има дни в които ще плача,

но сълзите ще скрия в дъжда!

Като скитник, изгубил се в здрача -

пак при теб за утеха ще спра!

 

Ще мълча, за да чуя шума

от прииждащи морски вълни,

покорили внезапно брега,

както ти моят ум заплени!

 

Знам! Ще тръгна от тази земя

някой ден, като мъничка птица,

но преди да размахам крила

ще разкажа, че теб съм обичала!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...