5.11.2008 г., 13:44 ч.

Родина 

  Поезия
558 0 1
Родина
Тичам с грейнало лице
във ведра утрин - жива.
Припкат двете ми нозе
и слънце ме залива.
Омайва ме небесен лъч,
сияйна е зората
и тичам, тичам все надлъж,
мамят ме полята.
Цветя навред, пшеница, ръж -
прелестна градина.
Обичам тази земна същ. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дженка Воденичарова Всички права запазени

Предложения
: ??:??