5.11.2008 г., 13:44 ч.

Родина 

  Поезия
532 0 1

          

                              Родина

    Тичам с грейнало лице

    във ведра утрин - жива.

    Припкат двете ми нозе

    и слънце ме залива.

        Омайва ме небесен лъч,

        сияйна е зората

        и тичам, тичам все надлъж,

        мамят ме полята.

    Цветя навред, пшеница, ръж -

    прелестна градина.

    Обичам тази земна същ.

    Наричам я - Родина!

© Дженка Воденичарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??