Родина
683
0
1
Родина
Тичам с грейнало лице
във ведра утрин - жива.
Припкат двете ми нозе
и слънце ме залива.
Омайва ме небесен лъч,
сияйна е зората
и тичам, тичам все надлъж,
мамят ме полята.
Цветя навред, пшеница, ръж -
прелестна градина.
Обичам тази земна същ.
Наричам я - Родина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дженка Воденичарова Всички права запазени
