Родина
Тичам с грейнало лице
във ведра утрин - жива.
Припкат двете ми нозе
и слънце ме залива.
Омайва ме небесен лъч,
сияйна е зората
и тичам, тичам все надлъж,
мамят ме полята.
Цветя навред, пшеница, ръж -
прелестна градина.
Обичам тази земна същ.
Наричам я - Родина!
© Дженка Воденичарова Todos los derechos reservados
Привет!