Родина

5 nov 2008, 13:44

Poesía

556 0 1

Родина
Тичам с грейнало лице
във ведра утрин - жива.
Припкат двете ми нозе
и слънце ме залива.
Омайва ме небесен лъч,
сияйна е зората
и тичам, тичам все надлъж,
мамят ме полята.
Цветя навред, пшеница, ръж -
прелестна градина.
Обичам тази земна същ. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Родина

Искате да прочетете повече?

Propuestas