5 nov 2008, 13:44

Родина 

  Poesía
534 0 1

          

                              Родина

    Тичам с грейнало лице

    във ведра утрин - жива.

    Припкат двете ми нозе

    и слънце ме залива.

        Омайва ме небесен лъч,

        сияйна е зората

        и тичам, тичам все надлъж,

        мамят ме полята.

    Цветя навред, пшеница, ръж -

    прелестна градина.

    Обичам тази земна същ.

    Наричам я - Родина!

© Дженка Воденичарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??