Nov 5, 2008, 1:44 PM

Родина 

  Poetry
531 0 1

          

                              Родина

    Тичам с грейнало лице

    във ведра утрин - жива.

    Припкат двете ми нозе

    и слънце ме залива.

        Омайва ме небесен лъч,

        сияйна е зората

        и тичам, тичам все надлъж,

        мамят ме полята.

    Цветя навред, пшеница, ръж -

    прелестна градина.

    Обичам тази земна същ.

    Наричам я - Родина!

© Дженка Воденичарова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??