djvelkova (Дженка Воденичарова) djvelkova (Дженка Воденичарова)
2
Nov 5, 2008, 1:44 PM

Родина

  Poetry
682 0 1

          

                              Родина

    Тичам с грейнало лице

    във ведра утрин - жива.

    Припкат двете ми нозе

    и слънце ме залива.

        Омайва ме небесен лъч,

        сияйна е зората

        и тичам, тичам все надлъж,

        мамят ме полята.

    Цветя навред, пшеница, ръж -

    прелестна градина.

    Обичам тази земна същ.

    Наричам я - Родина!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дженка Воденичарова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0