Хиляди българи те напускат,
Всеки ден, всеки час,
Но какво има там за тях,
Което тук да не може да поискат.

Нима има по-красиви планини,
Нима Родопи не си видял с очите си,
Или може би ние нямаме реки,
Струма, Искър и Марица,
Тези имена ги запомни.

Нима ние нямаме върхове, с които се гордеем,
Нима нямаме българи, които да възпеем,
Нима сме нямали пари,
Та нали най-голямото съкровище на родна земя стои.

Нима нямаме вековни традиции и обичаи, 
Нима не сме се хванали здраво за ръце,
Нима при звука на каба гайда не ти заиграва сърце,
Нима друг ще ходи по огъня с голи нозе.

Нима техните хора са по-щастливи,
Нима са по-хубави и добри,
А не се ли радваш ми кажи,
като срещнеш брат сред чужденци?

Родино моя, България, 
Обещавам, един ден ще се върна.
За теб всяка нощ мечтая,
Как можах гръб да ти обърна.