Родна земя
Роден край, роден дом и небето над тях
в моите сънища често прегръщам,
над зелени поляни стремглаво летя
и щaстлива при теб се завръщам.
Моя мила, корава и нежна земя,
болки и радости в шарки втъкала си,
в небесата ти Пирин изправя снага,
долу Струма подплисва водите си.
Как обичам да гледам небето ти – ясното,
да усещам на вятъра порива лек,
да докосвам с ръце пръстта ти разрохната,
хоризонтите снежни да виждам далеч.
Тук и слънцето грее по-ясно, по-ярко,
тук дъждът по-обилно над мене се лее.
И снегът е по-бял, и разстила се меко,
а сърцето ми нежно тиха песен люлее.
Целият свят нашир и надлъж да пребродя,
моя родна, моя свидна земя ненагледна,
по-красива от тебе не ще да намеря
и друга в сърце си не ще да прегърна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Марулевска Всички права запазени
