22.08.2023 г., 9:24

Родният език...

547 2 3

Родният език - 

спасителен, нетлен и 

Боговдъхновен! 

 

...................................................... 

 

друга подредба 

на думите: 

 

Родният 

език - спасителен,

нетлен и Боговдъхновен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, родното слово е пазителят на нашата идентичност, то е непреходно и нетленно…Поздрави за творбата!
  • Не съм по обясненията. Отегчават! Но в случая - с твое позволение, yotovava (Валентина Йотова), опитвам да отговоря на твоя въпрос.
    1.Наистина - 2 пъти постнах текста - без да искам. Защото бях отворил 2 прозореца. Забравих дали съм постнал 1-вия и постнах и 2-рия. Моя вина! И докато изтрия единия от двата, те и двата се появиха на платформата. Но вече остана само един екземпляр.
    2. В 1-вия вариант на подредбата на думите използувах рамка на „хайку“ - 5-7-5 срички - някак си числото 7 - числото на Възкресението, е в каре с числата 5 и 5 - числата на Разпятието.
    Във 2-рия вариант на подредбата на думите - текста го позиционирах „стъпаловидно“ - на най-горния ред - 1 дума, на следващия ред - 2 думи, а на 3-тия ред - 3 думи. Нещо като „история в 6 думи“, подредена като стълбица. Като на въха на стълбицата „стърчи“ Родният! език.
    А дали „Това“ е такова, каквото ти го окачестви - с нюанс на „гъбаркане“?!... Опазил ме Бог!
    Но във всички случаи се моля - текстът да се възприеме буквално!
  • Това толкова ли е гениално, че е публикувано два пъти?

    Родният език -
    спасителен, нетлен и
    Боговдъхновен!
    ......................................................
    друга подредба
    на думите:
    Родният
    език - спасителен,
    нетлен и Боговдъхновен!
    https://otkrovenia.com/bg/stihove/rodniyat-ezik-1

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...