Боже... колко е красиво
в теб, Родопи планина.
Зеленото ти тъй отива
и тоя... мирис на гора.
Борове небе достигат,
блестят в чудна светлина.
Поляните ти дивни
отрупани са с билки и цветя.
Щурчета песнички припяват,
шуми планинската река.
Тайствени мечти се раждат
и с мен заспиват през нощта.
От чешмите ти отпивам
бистра изворна вода.
От дъха ти се опивам,
приказка зелена си сега.
© Лилия Нейкова Всички права запазени