11.09.2009 г., 10:26

Родопска приказка

1.7K 0 7

 

Боже... колко е красиво

в теб, Родопи планина.

Зеленото ти тъй отива

и тоя... мирис на гора.

 

Борове небе достигат,

блестят в чудна светлина.

Поляните ти дивни

отрупани са с билки и цветя.

 

Щурчета песнички припяват,

шуми планинската река.

Тайствени мечти се раждат

и с мен заспиват през нощта.

 

От чешмите ти отпивам

бистра изворна вода.

От дъха ти се опивам,

приказка зелена си сега.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...