12.06.2008 г., 10:26

Родопски пейзаж

1.5K 0 17
Напълних очите си с нежно зелено,
помилвано с капки минор от дъжда,
скали причудливи, река разлютена
и халища пищна родопска гора.

Безсвянна и горда свали планината
воал от мъгли и откри млада гръд.
Подмамва и плаши, опивам се сякаш
от девствена свежест и мъничко скръб.

Завоите кътат картини омайни,
потъвам за миг и изплувам отвъд.
В сърцето си чувам планинските гайди,
със глас ме провождат по вития път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...