12.06.2008 г., 10:26

Родопски пейзаж

1.5K 0 17
Напълних очите си с нежно зелено,
помилвано с капки минор от дъжда,
скали причудливи, река разлютена
и халища пищна родопска гора.

Безсвянна и горда свали планината
воал от мъгли и откри млада гръд.
Подмамва и плаши, опивам се сякаш
от девствена свежест и мъничко скръб.

Завоите кътат картини омайни,
потъвам за миг и изплувам отвъд.
В сърцето си чувам планинските гайди,
със глас ме провождат по вития път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ая Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...