12 jun 2008, 10:26

Родопски пейзаж 

  Poesía » Del paisaje
1164 0 17
Напълних очите си с нежно зелено,
помилвано с капки минор от дъжда,
скали причудливи, река разлютена
и халища пищна родопска гора.

Безсвянна и горда свали планината
воал от мъгли и откри млада гръд.
Подмамва и плаши, опивам се сякаш
от девствена свежест и мъничко скръб.

Завоите кътат картини омайни,
потъвам за миг и изплувам отвъд.
В сърцето си чувам планинските гайди,
със глас ме провождат по вития път.

© Ая Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??