Родопският Славей
Високо там в красивата Родопа планина,
писна гайда и запя красива българска жена.
Вятърът я пое песента от нейната уста,
ехото я разнесе по гори, върхове и поля.
Една красива българка, певица от планина,
родила много юнаци и не една красива мома.
Мила, нежна жена, с усмивка тя пее песента
и достига до нас, до нашите души и сърца.
Облечена в красива родопска носия тя,
пее песни за живота, хората и любовта.
И славеите в гората слушат притихнали песента,
нейната песен, пее с усмивка и малко тъга!
Пее и нейната песен допълва я гайдата,
музика българска, народна в едно с песента.
Ще запазят те българското, народността,
да пеят родопските песни и нашите деца!
© Валентин Миленов Всички права запазени