Родопският Славей

Високо там в красивата Родопа планина,

писна гайда и запя красива българска жена.

Вятърът я пое песента от нейната уста,

ехото я разнесе по гори, върхове и поля.

Една красива българка, певица от планина,

родила много юнаци и не една красива мома.

Мила, нежна жена, с усмивка тя пее песента

и достига до нас, до нашите души и сърца.

Облечена в красива родопска носия тя,

пее песни за живота, хората и любовта.

И славеите в гората слушат притихнали песента,

нейната песен, пее с усмивка и малко тъга!

Пее и нейната песен допълва я гайдата,

музика българска, народна в едно с песента.

Ще запазят те българското, народността,

да пеят родопските песни и нашите деца!