Рогатият
Когато без допир аларми звучат,
когато прозорци, мазилки се пукат,
прасетата луди из двора квичат
и всички гугутки престават да гукат.
Когато от пъкъла идващи звуци
се блъскат в невинните майки с деца
и млади, и стари, и здрави, и куци,
обръщат се всички със свити сърца.
Тогава зад ъгъла виждат рогатия,
гордо обяздил ретро мотор,
леко приведен, гледащ с апатия
всички, които го псуват във хор.
Рога от козела на шлема забучил,
отпуснал шкембето, очите присвил.
Отдавна е стар, но не е наýчил,
че трябва да кара преди да е пил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Ангелов Всички права запазени
