21.01.2008 г., 10:23

Рождение

1.2K 0 13

Живот, Живот!
Не  си  като  пожар,
по -скоро  те  усещам   -
като свещ
запалена -

към Безтелесния  Небесен  Свод...
Когато...
всичките  сме на  изчерпване -

Живителен нектар
ще ни  дадеш...


Живот, Живот!!!

От Раждането още

сме обсебени...
Не може  нищо - от  това - да  се  опише 
с  думи...
Попитайте

командоса от СОБТ
какво  е -
 
да  се  гледаш  със  Смъртта,
в засада 
да  броиш 
последните...


куршуми...

Попитайте  Старицата
какво е -
със  пръсти  кървави  да  погребеш
едничкото си,
мило
чедо...
Да  изживееш  дните  си  достойно
и   да  светиш Доброто -

зарад  него...

Попитай птичката  отстреляна,
защо - като че - падайки 
танцува...

Последният  и  невъзможен  миг
е
миг -

за вричане  във  теб, Живот...
Не - за  мъка  и  тъгуване...

Достатъчно е,
знайте  го,
дори 

едно сърце,
от мрак  дошло,
за Светлина да  се  отключи.

Да  се
хванем  всички

за ръце...!!!!!!

Чудото  на  Радостта  -

отново -

да  се 

случи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изкуших се да копирам в коментара цялото ...
    !!!!!!!!!

    Попитай птичката отстреляна,
    защо - като че - падайки
    танцува...
    Последният и невъзможен миг
    е
    миг -
    за вричане във теб, Живот...

    !!!
  • Желая ви вдъхновение!!!
  • ,,Попитайте Старицата
    какво е -
    със пръсти кървави да погребеш
    едничкото си,
    мило
    чедо...''
    Болиии...
    Добре че финалът е светъл, че пак ми бръкна под лъжичката!
    Прегръдка за теб, Врабчо!
  • Ти СИ самото вдъхновение, Врабчо!
    И аз ще продължвам да те чета!
  • Ех, живот, живот...Поздрав, Поете!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...