severianin (Валентин Чернев)
417 677
10.03.2013 г., 10:05 ч.

Рождение 

  Поезия
536 0 4

 

РОЖДЕНИЕ

 

 

Щом всичко е отдавна назовано,

щом има име всичко под небето,

как бих нарекъл тая сляпа рана,

захапала с беззъба паст сърцето?

 

Как бих нарекъл туй, което пари,

което в нощите дъха ми спира,

невидимото, дето ме изгаря

и нямам миг покой, и нямам мира?

 

О, нещо зрее в мен и скита в мене,

задавя ме, кълве отвътре, хапе

и къса жилите, душата стене

и пукат кост и тяло, и се стапят...

 

Но болката си има свое име

и раната се казва просто рана,

а туй, което пари, е незримо,

то скита в мен, боли неназовано.

 

Нещата имат имена познати –

пространство, вечност, дъжд, река, търпение...

Какво измъчва в тъмното душата?

Какво е туй, което зрее в мене?

 

Невъзвратимо, хладно, неизбежно,

то ме разпъва нощем, дебне будно,

и стават болка и любов, и нежност,

и всичко е мъчително и трудно...

 

Това, което няма име, чака.

Неназованото е слято с мене.

Не мога да го видя – то е в мрака,

то праща паметта на заколение,

 

то идва трудно, с форцепс, но се ражда,

веднъж се бави, друг път идва рано

с една велика ненаситна жажда

безименното да е назовано.

 

От порива, от болката безлика,

от лутането на душата в здрача,

от гъстата коприва на езика,

от неизбежността, която плаче

 

и иска име, моли за рождение,

се получава сплав неназована –

и мисълта добива форма в мене,

и получава същност тази рана,

 

до преди малко ръфала сърцето,

и бликва чудото неотвратимо

на име Стих...

 

... Защото под небето

се ражда всяко ново нещо с име.

 

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??