10.03.2013 г., 10:05 ч.

Рождение 

  Поезия
638 0 4
РОЖДЕНИЕ
Щом всичко е отдавна назовано,
щом има име всичко под небето,
как бих нарекъл тая сляпа рана,
захапала с беззъба паст сърцето?
Как бих нарекъл туй, което пари,
което в нощите дъха ми спира,
невидимото, дето ме изгаря
и нямам миг покой, и нямам мира?
О, нещо зрее в мен и скита в мене,
задавя ме, кълве отвътре, хапе
и къса жилите, душата стене ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Предложения
: ??:??