25.12.2015 г., 16:51

Рождество

500 0 5

Рождество


В празничната нощ 

               се питам

"Какво ми трябва,

            от какво да се отричам"


Къшей хляб

             да бъдем живи

подадена ръка

            да няма Самота

мъничко любов

             и вече сме щастливи

подарено цвете

              да има красота


Радост в погледите

              да откривам

да звънят камбаните

              в нощта

светлините на Звездите

               в Душата да събирам

Вярата да ме обсебва

                като приливна вълна



Декември 2015

Варна

Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...