Dec 25, 2015, 4:51 PM

Рождество

  Poetry » Civic
501 0 5

Рождество


В празничната нощ 

               се питам

"Какво ми трябва,

            от какво да се отричам"


Къшей хляб

             да бъдем живи

подадена ръка

            да няма Самота

мъничко любов

             и вече сме щастливи

подарено цвете

              да има красота


Радост в погледите

              да откривам

да звънят камбаните

              в нощта

светлините на Звездите

               в Душата да събирам

Вярата да ме обсебва

                като приливна вълна



Декември 2015

Варна

Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...