-----
Надвиснали, камбаните припяват
за нечие сакрално рождество!
Мислите, ухаещи тамянено,
замесваме във бялото тесто.
И робата е бяла - носи огън
от пламъка на Господни очи!
Небесно пръсва Неговото "сбогом",
орисва с обич хора и съдби!
Пироните - ръждиви. Тежък - кръстът.
Безмерно люби. Праведно греши.
А хлябът, сладък в кървавите пръсти,
и днеска храни блудните души.
И радва. И трепти до смърт, до бяло...
с възкръсване на Божия закон.
Знам - макар че болката е в тялото,
сърцата ни са Неговият дом...
-----
© Станислава Всички права запазени