22 дек. 2011 г., 11:27

Рождество

975 0 16

 

-----


Надвиснали, камбаните припяват
за нечие сакрално рождество!
Мислите, ухаещи тамянено,
замесваме във бялото тесто.

И робата е бяла - носи огън
от пламъка на Господни очи!
Небесно пръсва Неговото "сбогом",
орисва с обич хора и съдби!

Пироните - ръждиви. Тежък - кръстът.
Безмерно люби. Праведно греши.
А хлябът, сладък в кървавите пръсти,
и днеска храни блудните души.

И радва. И трепти до смърт, до бяло...
с възкръсване на Божия закон.
Знам - макар че болката е в тялото,
сърцата ни са Неговият дом...

 


 

-----

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава поетична погача си омесила! Опитах с удоволствие!
  • Добре сте опитали от сладкия ми хляб,
    Батко
    Ники
    Гери
    Силвия
    Оги
    Елина
    Алина
    Силви
    Роси
    Веси
    Агоп
    Краси(имаш поща)
    Елена
    Смиф
    Пролетка
    Благодаря!
  • Браво, Станислава! На св. Трифон Зарезан ще ударя специално вино от избата на св. Валентин за твое здраве!
  • Много ми хареса!
  • Хубаво е, че си близо до Него.
    Поне такова е усещането тук.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...